ГЛЕДАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЕДА̀ЧКА ж. 1. Работничка, която се грижи за добитък или птици в стопанство. Владковата майка работеше като гледачка на телетата. Т. Дарджонов, МПЖ, 5. — По-рано жените пак си бяха доячки и гледачки, само че вкъщи, и пак работеха наравно с мъжете на нивата. Същото правят и сега в стопанството. И. Петров, НЛ, 131.

2. Жена, която се грижи за отглеждане на деца обикн. в детско заведение или за немощни хора. — И детска градина съм замислил! — продължаваше да разказва бай Нончо. — Защо ще се раздвояват жените ни на две? Нека си работят на къра спокойно! За дечицата ще вземем учителка, ще намерим гледачки, стол ще обзаведем! А. Гуляшки, СВ, 340. Гледачка на болна стара жена търсим. ВН, 1960, бр. 2668, 3.

3. Жена, която гледа на карти, кафе, ръка или която врачува; врачка. Загледа на боб гледачка и всекиму казва какво на късмет му е писано. П. Тодоров, И I, 75. — Голям кахър имам ‑..- и искам Ниджесанката да ми гледа на кафе. — А белким вярваш на гледачките? А. Христофоров, А, 170. Казват, че когато в дома на Марабака се родила малката Селма, една от лелите ѝ, гледачка на карти, предсказала. Кр. Белев, 3, 28.