ГЛЕДЖО̀САН

ГЛЕДЖО̀САН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от гледжосвам като прил. Който е покрит с глеч. Светлината играеше по дъсчения таван и по лавиците, дето бяха наредени лъскави сахани и гледжосани паници. К. Калчев, ПИЖ, 128. На дългата софра се явяваха печени агнета,.., с жълтокафява като кехлибар кожица, която дразнеше апетита и подканяше да се посегне към гледжосания гювеч. Д. Спространов, С, 134. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци. А. Гуляшки, ЗР, 204. Радомир се наведе и взе малка отломка от гледжосана плочка. Погледна я. Тя цъфтеше с шарките си. М. Смилова, ДСВ, 234. Гледжосана стомна.

— Друга (диал.) форма: глечо̀сан.

Списък на думите по буква