ГЛЀДИЩЕ

ГЛЀДИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Определен начин на мислене, разбиране, мнение, възприето от някого по даден въпрос или за нещо; възглед, становище, схващане. Той решително не бе доволен от новата стъпка на своите политически приятели. На следния ден обаче той измени гледището си и отново се развесели. Ем. Манов, ДСР, 268. Още от първия ден в отреда се сблъскаха две гледища, колкото противоположни, толкова и горещо защищавани. Х. Русев, ПС, 126. Древните гръцки философи още 600 години преди н. е. твърдели, че земята е кълбовидно тяло .. Още по-категорично такова гледище е застъпвано от Питагор. Г. Томалевски, АН, 67.

2. Само ед. с предл. от. Само със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от утвърдени специализирани (научни, професионални, социални и др. под.) възгледи, схващания, въз основа на които се разглежда и преценява някакъв въпрос или нещо; гледна точка. — За книгата грешиш. Дори от твое комунистическо гледище в нея има интересни неща. Ем. Станев, ИК I-II, 49. От историческо гледище документът е напълно правдоподобен. М. Марчевски, ТС, 89. Въпросът буди интерес от социално гледище. Значи има хора, чиито средства не им позволяват да купуват редовно насъщния. Г. Белев, КВА, 90. Звуковете на нашата реч трябва да са определени, и то не само от гледището на благозвучието, а просто в интереса на човешката реч. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 131.

Списък на думите по буква