ГЛЕЗЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЀЗЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на глезен човек; разглезеност. — Па нали си сам човек ма, стопанке, защо ти са пък толкози големи стаи?... Е, ако смяташ да повториш с друг мъж, то друго нещо!.. Дуна се посмути и изчерви. На нея не ѝ допадна тая глезеност и бъбривост. Ил. Волен, БХ, 56.