ГЛЕЗОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЕЗОТЍЯ ж. Разг. Неодобр. 1. Обикн. мн. Проява на глезен човек; глезене. Свикнала с болестта му, опознала добре характера му, тя знаеше много добре, че се е оправил, и го хокаше за глезотиите му. Г. Караславов, ОХ IV, 332. Там [в Американския колеж] тя е била прилежна ученичка,.., но не е могла да търпи глезотиите, фалша и притворството на своите преподавателки и възпитателки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 333. Спаска не каза нищо. Искаше ѝ се да хване тая дългокоса глупачка и така да я набие, че да запомни. Тъй де! Какви са тия глезотии.. И то тука... Й. Стоянов, ПД, 78.

2. Само ед. Глезене (в 1 знач.). Нашите жени едно време не познаваха женската глезотия и вървяха срещу всякакви виелици: виелицата ще се пречупи, казачката няма да се пречупи! Й. Радичков, НД, 238. Тая рядка привързаност между майка и син винаги ме бе озадачавала и дори — дразнила: то бива обич, бива, ама чак пък толкова глезотия от един мъж с прошарена коса! О. Василев, ЖБ, 138.

3. Обикн. мн. Глезени, несериозни думи. — Защо трябва да прахосвам и последните си морални и физически сили, за да улеснявам пътя на една отречена от живота и народа държавна организация?.. — Най-обикновени и излишни глезотии приказваш. К. Петканов, В, 37-38. А пък Тошето все това си знае — да си човърка нослето. Да, бе, все така вика — нослето, а не носа. Щото са го научили на глезотии и му викат Тошенце... Г. Крумов, Т, 30.

4. Глезла; глезана. Другарите на певицата бяха обяснили отказа ѝ с някакво неразположение, но народът подозираше, че тя е глезотия и не обича селяни. Хр. Пелитев, СбСТ, 312.