ГЛЕЗУ̀НДРЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв., непрех. Диал. Пренебр. Глезя се. На како ти прилича да са глезундриш като малко дете! СбНУ ХIV, 214.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.