ГЛЕЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЀЗЯ, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Прекалено угаждам на някого, предимно на дете, като задоволявам прищевките му, създавам му всякакви удобства, правя да няма никакви затруднения, грижи. Цанко остана едничка радост и надежда на дяда Гаря, цигуларя. Глезеше го много старият, думата му на две не кършеше. Чудомир, Избр. пр, 17. Като знаеше какъв суров е животът на бедните люде, тя, види се, не искаше да го изнежва и глези, а го прати в градското училище още по онова време, когато там се събираха едва петдесетина деца, и то по-заможни. Д. Талев, ПК, 163. — Това е най-хубавият плат, който се появи през тоя сезон по магазините. Извънреден подарък от мъжа ми. Той много ме глези. Л. Дилов, ПБД, 161. — Ох, синко — обърна се тя към Тото,.. — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. — Хайде, хайде, недей го глези. Студ, не студ, нека върви да се учи. Елин Пелин, Съч. IV, 241. // Отнасям се прекалено нежно с някого, постоянно му засвидетелствам обичта си. Когато тя започна да го целува по страните и да го притиска до гърдите си, той сви вежди и ѝ забеляза: — Стига си го глезила — глезен син човек не става! К. Петканов, ДЧ, 177-178. — Сине, сине — с укор и в същото време гальовно подхвана майката,.. Хайде разкажи всичко. Искай прошка от татко си... — Не! — прекъсна я раздразнено бащата. — Стига си го глезила! Цв. Ангелов, ЧД, 11-12. глезя се страд. Децата не трябва да се глезят.

ГЛЀЗЯ СЕ несв., непрех. 1. Проявявам капризи, искам да ми се угажда във всичко, да се задоволяват прищевките ми. Дечев бавно се пробиваше път из навалицата.. С него се беше изравнила Буби — капризната, упорита Буби, която като дете много дни поред се глези и сърди, за да го склони заедно да идат в Кърджали. Х. Русев, ПЗ, 126. — Чие е туй дете? — попита Пинтеза. — На Дамян — отвърна Нонка и каза на детето: — Ха иди да си играеш. — Но детето се държеше за полата ѝ и се глезеше. И. Петров, НЛ, 240. // Избягвам трудности и грижи,

стремя се към лек, лесен живот. Мама, от своя страна, разправя, че ако човек седне да се глези, той никога няма да се научи да хвърчи и да си изкарва сам прехраната. Й. Радичков, НВ, 14.

2. Държа се галено, нежно с някого, обикн. за да спечеля благоразположението, грижите му, да постигна, получа нещо. — Ха, полека де! — глези му се Росана. — Можеш ли ме носи? — Не мога ли? — пери се Добри. — Я да видим! Тарас, СГ, 60. Във второто действие актрисата върви по същата линия — на съвършен усет и разбиране за вярна, реалистична игра. Тя пак може да се глези на обичания съпруг, но вече не е безгрижното чуруликащо птиче. Ст. Грудев, АБ, 134. Пред мен се глезиш и ласкаеш, / и стенеш глухо, и ридаеш. Ив. Вазов, БМ I, 98.

3. Изменям естественото си държание, глас, обноски, обикн. за да направя добро впечатление, да изглеждам по-изтънчен, внимателен; превземам се, преструвам се. Тя беше особено бъбрива и възбудена. — Кажи нещо за себе си — глезеше се тя с примижали очи. В. Нешков, Н, 122. При всеки въпрос,.., госпожица Дитрих прибавяше по едно "е?..", което издаваше снизходителност.. Той знаеше, че по същия начин се глезеха в Берлин келнерките и продавачките в магазините за колбаси. Д. Димов, Т, 97.