ГЛЕЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЕЧ, ‑та̀, мн. няма, ж. 1. Вещество за покриване на изделия от глина, което след изпичането им представлява гладък стъкловиден пласт, непропускащ течности и газове; глазура. Лицето ѝ е като пръст на стомна, поляна с глеч. Й. Йовков, СЛ, 69. Извади окарината, някога с ясна синя глеч, а сега олющена. Н. Антонов, ВОМ, 167.

2. Анат. Емайл на зъбите.

— От нем. Glätte 'емайл'. — Начална книга за анатомия и физиология (превод), 1867.