ГЛИБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИБ, глѝбът, глѝба, мн. глѝбове, м. Остар. и диал. 1. Мочурище, мочур, треса‑

вище; млакище, мочурлак, млака, азмак. Глибовете, блатата, са събрани води плитки, които стават от водите, дето нямат отнигде да ся вливат, нито да ся изтичат. Ив. Богоров, КГ, 74.

2. Жилава кал. Тъкмо като завих край един рухнал ъгъл, потънал в шоколадна смесица от лапавица и глиб, аз дигнах очи и зярнах пред себе два стареца. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 298.