ГЛИГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИГ, глѝгът, глѝга, мн. глѝгове, след числ. глѝга, м. Диал. 1. Обикн. мн. глиги и глигове. Кучешките зъби на глиган, които стърчат от устата навън и служат за нападение и защита; бивни. Нападнати от вълци, тия стадни животни [глиганите] заставаха наредени на колело с обърнати към хищниците муцуни, като оставяха в кръга младите прасета. Техните глиги държаха вълците на почетно разстояние. Ем. Станев, ПЕГ, 64. Ненадейно единият глиган подгъна предния си крак. .. Но и съперникът му не остана длъжен. Даже ударът му се оказа много по-бърз и по-силен. И най-важното, точен — противниковата кожа беше разпрана с острите глиги. ЛР, 1979, кн. 2, 19.

2. Глиган (Н. Геров, РБЯ).