ГЛИГАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИГА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на или от глиган; глиганов. Син му Джевдет бей яздеше на чер арабски кон с бели до под коленете крака,..; на гърдите на коня висеше звезда от два глигански зъба на червен дебел гайтан. Ц. Гинчев, ГК, 147. Към дима от огъня се прибавяше и пушекът от парчетата глиганско месо, които се печеха на пламъка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 376.

2. Рядко. Който е като на глиган. Един господин с голяма глава,.., като глиган,.., думаше нещо на оратора.. Един друг с лъскава плешива глава,.., също говореше нещо към председателя от банката си, пред самия обладател на глиганската физиономия. Ив. Вазов, Съч. Х, 75-76.

3. Който е предназначен за глиган. Зад гърба на пребледнелия подпоручик се показваше рошавата главица на Илийковата щерка.. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми. Д. Вълев, З, 193.