ГЛИКО̀ЗА

ГЛИКО̀ЗА ж. 1. Биол. Най-важният и най-разпространеният в природата монозахарид, който е постоянна съставна част на кръвта и е основен енергетичен източник в живите организми; гроздова захар. В зърнените храни въглехидратите се намират главно във форма на скорбяла (нишесте), която в организма се разпада до простата захар гликоза. П. Даскалов и др., ТК, 9.

2. Разг. Сладко вещество — хранителен продукт, получен обикн. от царевица.

— От гр. γλυκύς 'сладък'.

Списък на думите по буква