ГЛИНА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Място, където почвата съдържа много глина. Едва когато гостът отмина по посока към глинения рът, дядо Лальо рече: .. — Я виж! Към глинарника отцепи... — посочи с пръст младежа дядо Пройчо Самсара. Тонич, СбСт, 303.