ГЛИНЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЍНЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За почва, местност и под. — който съдържа глина, обикн. в голямо количество; глинен. Дамяновата каруца наближи селото, отби се по най-широката улица и загърмя по сухата глинеста земя към кръчмата на Бората. К. Петканов, ДЧ, 367. В равнините на Румъния преобладава глинестата почва, водата мъчно се просмуква и реките дълго лъкатушат, преди да се влеят в Дунава. Г. Белев, КР, 33. Песента на дядовата Стоянова воденичка се носеше непрекъснато над селото, потънало в есенни мъгли и проливни дъждове, които правеха кривите селски улици непроходими от глинестата кал. П. Здравков, НД, 146. От червеникавите, глинести сипеи се вдигаше пара, небето се синееше. Ем. Станев, ЯГ, 82. В тоя час по междуселските пътища, потънали в червеникав глинест прах,.., скърцат коли, пълни с тикви. Ем. Станев, ИК III-IV, 320.

2. Който има цвета на глина; глинен, пръстен. Треската му не минаваше, а лицето му бе добило отново синкавия глинест цвят. Д. Димов, Т, 540. Лицето му имаше землист цвят, глинест, и ако не бяха двете пламъчета в очите му, човек можеше да помисли, че стои срещу скорошен смъртник. А. Гуляшки, ЗР, 245.