ГЛИНЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИНЯ̀СВАМ¹, ‑аш, несв.; глиня̀сам, ‑аш, св., непрех. За скали — превръщам се в глина, ставам на глина. Рашид, като си пушеше чубука, погледна на гробовните, глинясали от дългото време полегати камъни. Ц. Гинчев, ГК, 380. Силно глинясал варовик.

ГЛИНЯ̀СВАМ², ‑аш, несв.; глиня̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. Обикн. за дърво — загнивам във вътрешността си.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.