ГЛОБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОБ¹, гло̀бът, гло̀ба, мн. гло̀бове, м. Остар. Книж. Глобус (в 1 и 2 знач.). Веднага вси царе съзират таз идея, / прободена от тях, че свети върху тях / със земний глоб в ръце, с тиара на чело. Ив. Вазвов, ИГП (превод), 29.

ГЛОБ², гло̀бът, гло̀ба, мн. гло̀бове, м. Остар. и диал. Очна ямичка. "Само че очите ми обикновени бяха и гледаха меко освен в минути на слабост и ярост. Нямах неговите [на Раковски] вечно горящи въглени в очните глобове." Г. Стоев, ЦЗ, 69. Ся разлюти самовила, / я отвърти църни очи / църни очи [на Стояна] от глобове. Нар. пес., СбБрМ, 5.