ГЛОБАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОБА̀Р¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Човек, който събира глоба¹; глобник. Глобниците или глобарите .. са занимавали със събирането на многобройните глоби. СбНУ ХХХIII, ХХХIХ.

ГЛОБА̀Р², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. и диал. Човек, който прави пакости; пакостник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.