ГЛОБА̀Р1, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Човек, който събира глоба1; глобник. Глобниците или глобарите .. са занимавали със събирането на многобройните глоби. СбНУ ХХХIII, ХХХIХ.
ГЛОБА̀Р2, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. и диал. Човек, който прави пакости; пакостник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.