ГЛОБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОБЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от глобявам и от глобявам се. След доклада следваше заповед за глобяването на стрелочника Иван Сърмов. М. Марчевски, П, 165. Един човек, който не си е платил билета, всъщност краде от всички, но първо разправиите при всяко глобяване обикновено така завъртаха нещата, че за подобни лекции и дума не може да става. Ч. Шинов, БС, 34.