ГЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОГ, гло̀гът, гло̀га, мн. гло̀гове, след числ. гло̀га, м. 1. Бодлив храст или дърво с длановидно или пересто изрязани листа, с бели или розови цветове и месести червени или черни дребни плодове, които се ядат. Grataegus. Ленко водеше партизанина по най-прекия път, шушнеше му да заобиколи някоя шипка, да се варди от някой глог. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 294. Нищо нямаше по нея .. освен тук-таме по някой глог и зелена трева. Й. Йовков, СЛ, 189. Високите върхове на планината блестяха ярко, все още покрити със сняг, но наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове, жълти лютичета обсипваха поляната, обрасла с избуяла трева. Д. Димов, Т, 25.

2. Само ед. Събир. Много глогове, израсли на едно място. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. Д. Димов, Т, 15. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387. Един по един в боровата гора, примесена с глог и дъб, се събраха десетина младежи. Сл. Трънски, Н, 53.

3. Само ед. Събир. Плодовете на този храст; глогина, глогинка. Набрах глог за чай през зимата.

4. Само ед. Бот. Род бодливи храсти или дръвчета от семейство розоцветни. Grataegus. Към двата споменати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летния дъб .. Помежду им растат по-малко дървета, недостигащи до тази височина (..) и още по-многобройните храсти, от които най-вече е застъпен глогът. ПН, 1932, кн. 4, 55.

◊ От трън <та> на глог. Разг. От по-малко зло към по-голямо. Беше намислил да върви при кадията,.. Някои селяни го раздумваха, — мигар не е опитал ползата от султанова помощ? От трън, та на глог? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. Ще разследват Димитра, тогавашния му аргатин .. Да рече да подкупва и да моли аргатина — нямаше смисъл. Ще оплете още повече работата, ще падне от трън на глог. Г. Караславов, С, 238.