ГЛО̀ГАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прил. от глога; чворест. Отсечете глогав ръжен, / нито кастрен, нито острен, / натъкнете шаро агня. Н. Геров, РБЯ, 221.