ГЛОГЍНА

ГЛОГЍНА ж. 1. Глог (в 1 и 2 знач.). Озърнах се и забелязах зад нас една глогина, накичена с бели нежни цветове,.., която мамеше с аромата си бръмбари, мушици и пчели. Н. Хайтов, ШГ, 194. Кьошковете започваха от вирищата на реката и достигаха до дълбок дол, обрасъл с черни тръни, глогини и брестови храсти. К. Петканов, Х, 171. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. Ив. Вазов, Съч. I, 174.

2. Обикн. мн. Глог (в 3 знач.); глогинка. Глогините се червенееха като зряло грозде червенушка. К. Петканов, СВ, 187. Встрани се червенееха глогини, грееха в златисто листата на дърветата. Сп. Кралевски, ВО, 75.

Списък на думите по буква