ГЛОГИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОГЍНКА ж. 1. Умал. от глогина (в 1 знач.). Те [другарките ѝ] слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете ѝ да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8. Откъм Гладно поле полъхна вятър, прецъфтяващите глогинки поотърсиха клони и сякаш се разхвърчаха бялочервеникави пеперуди. Кр. Григоров, ТГ, 58.

2. Глогина (във 2 знач.); глог. Отначало тя [златката] се задоволяваше с дивите круши, с глогинките, с киселиците и дори с плодовете на шипките. Ем. Станев, ПЕГ, 48. Тук имаше няколко сливови дръвчета,.., а зад върбите се бяха сгушили два трънени храста, по които наесен се червенееха ситни като мъниста глогинки. Кр. Григоров, Н, 186. А при нас все още не е дотам лошо, все се намира нещо за ядене: малко царевично брашно, малко глогинки... Пък щом вдигнат блокадата, ще се свържем със селата. Д. Ангелов, ЖС, 474.