ГЛОГЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛО̀ГЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от глог. Ми пърснаа да бегат / сто сватое, пет кумое, / .., / кой под търнче, кой над търнче, / кой под глогче, кой над глогче, / сам зеташин во капина. Нар. пес., СбБрМ, 22.