ГЛОСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛО̀СА ж. 1. Литер. Бележка на преписвач или читател в полето на стар ръкопис или в самия текст, която обяснява, тълкува непозната дума или неясен текст; приписка. Може пак Летопис Търновский да е притурено в Гилфердинговий ръкопис изпосле, от някой четец, като неправилно пояснение (глоса) за патриарх Евтимий. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 24.

2. Езикозн. Всяка дума, която има неясно значение или се употребява рядко, и то с по-специална стилистична функция (диалектизъм, професионализъм или жаргонна дума) в литературен текст.

3. Юрид. Тълкуване текст на закон ред по ред.

— Гр. γλ?σσα 'език, реч, дума'.