ГЛОТНЍЦА

ГЛОТНЍЦА ж. Остар. и диал. Глутница; глота2. Една нощ през зимата момъкът отива на Бяла, извежда момата из бащини ѝ и я повежда към Пиперково. В пътя ги сполетва вълчешка глотница. П. Р. Славейков, БП I, ХII.

Списък на думите по буква