ГЛУБО̀К

ГЛУБО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Дълбок. Напоените ландишеви листя ся изтърсиват от щофа в някоя чиста и глубока гледжосана паница или в чиниян пахар. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Оставиха му в наследие и една хубава мошия, на коя бе в сред и един глубок кладенец. П. Радов, КТБР, 91. Понеже сега е веке глубока есен и тато ми пише за още книги, та не можех сега да ги натъкма сичките. АНГ I, 358. И стоят едни прави, други на колене, едни с книги, други с перо в ръцете си, но всички с глубоко почитание и като че имат да чуят нещо от медоточните уста реченаго старца. Ч, 1871, бр. 11, 338.

— Рус. глубо̀кий. — Друга форма: глъбо̀к.

Списък на думите по буква