ГЛУ̀МА

ГЛУ̀МА ж. Остар. Книж. 1. Духовити думи, изрази или закачливи постъпки, с които се създава весело настроение; шеговита закачка. Чужденците непрестанно говорят, вагонът бръмчи от техните глуми и смехове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 34. — Ни с клетви бях ти се верила, ни ти пък бе ми дума продумал — всичко бе смях и глума. П. Тодоров, Събр. пр II, 206. Събо следваше отзад с голямата тояга, отговяраше на закачките и ловеше във въздуха медените питки, позлатените орехи и медни аспри, които болярките му подхвърляха ведно с глумите и подмятанията. Ст. Загорчинов, ДП, 116. — По-добре се скрий в гъсталака и се затрупай с ланшна шума! — подхвърли някой от хайдутите на подбив. Другите се позасмяха и побързаха да настигнат войводата. Не им беше до глуми сега... Д. Рачев, СС, 46.

2. Подигравателни, насмешливи думи, изрази или постъпки, с които се цели да се нанесе обида, да се причини някому огорчение; подигравка, присмех. Само Йоан Александър, изглежда, друго видя и друго почувствува към тия трима непознати, заради които неговият син не тупна в праха за срама и за глума пред очите на всички. Ст. Загорчинов, ДП, 492. Не помага майчин съвет, / ни галени думи, / ни таткови ядни бръчки, / ни людските глуми. Ив. Вазов, Съч. IV, 80. Те вледениха със своите глуми / моята песен, и тя онемя. Н. Лилиев, С, 1932, 70. Желанията смятах суета, / и отчужден, другарко, от света. / .. / аз слънцето дори посрещах с глума. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 70.

3. Комедия. Двубой [заглавие], глума в три действия. Ив. Вазов, Д, 1.

Списък на думите по буква