ГЛУМЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУМЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Глумене.

2. Шега, закачка. В сряда пак ходи младая невеста на вода, ведно с деверя и с млади моми, и тамо става пак игровод и разни веселби и глумления. Г. С. Раковски, П I, 131. На верни думи всяк остана глух! / Глумление и злоба само чух. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 1, 781.