ГЛУМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. За човек — който обича да прави шеги, глуми. Глумливите белочерковци кръстиха прочее с името на прочутия английски бързоходец и своя единствен талигар. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 183. Аз, ням и благоговеещ пред загадъчността и красивата неяснота на мрачната му поезия, се блъсках да го разбера при всекидневните срещи, натъквайки се — учуден — на един жизнерадостен, весел, глумлив, но в същото време и недостъпен, прикрит събеседник. М. Кремен, РЯ, 519-520.

2. В който има глума; шеговит, закачлив. — Тайна велика! — произнесе тя с тържествено глумлив тон. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 11. Дигна се общо кикотене с преплитане глумливи забележки. Ив. Вазов, Съч. IХ, 176. Изкусни свирачи започнаха своите песни, преплетоха се мъжки и женски гласове и различни фокусници и гадатели занареждаха хитрини и глумливи игри. Ст. Загорчинов, ЛСС, 10.