ГЛУМУ̀ВАМ

ГЛУМУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар. Глумосвам. То беше една заран в празник; пред срещния обущарски дюген на някогашния калфа се бяха застояли млади обущари, глумуваха и се смееха, а Черньо бързаше да довърши един чифт поръчани за този празник обуща. А. Страшимиров, А, 139.

Списък на думите по буква