ГЛУП —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУП, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Глупав. Бяха хора глупи и някои не знаеха ни да четат. Св. Миларов, СЦТ, 166. Изгърмяването на файтона пробуди любопитство в тие хлътнали очи с угасени, глупи погледи. Ив. Вазов, Съч. Х, 51. Подир това известие следва една глупа .. статия с още по-глупо заглавие, наречено "Граждански изглед". З. Стоянов, ХБ, 128.