ГЛУПАВИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУ̀ПАВИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от глупав (в 1, 2 и 3 знач.); възглупав. Пеню — глупавичко и хилаво момче — се навърташе понякога у дядо Димови и му помагаше в работата. Ц. Церковски, Съч. III, 158. — Тя се е пошегувала, дядовото,.., пък вие, нали сте мънички и глупавички, мислите, че е наистина — казваше на внучката си старецът. Ст. Марков, ДБ, 491. — Много сте глупавички! — каза козата на яренцата си и поклати глава с укор. — Всеки може да ви излъже! А. Каралийчев, ТР, 104. Той беше дребен човечец, с глупавичко лице, но твърде весело — от сват‑

барското вино, което обикаляше хорото. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 20.