ГЛУПАРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПАРЍНА, ‑та, мн. ‑и, м. Диал. Глупак. Нели си е Марко глупарина, / де си даде Шарка добра коня, / па се качи Гине от Латине, / та прегази той сине езере, / та отиде у Прилепа града. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 8. Ти ме пратиш кумашин да бъдем, / он ме води зета аманета / да изведем из Немеч кралица, / че му сина много грозотия, / грозотия и па глупарина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 142.