ГЛУПАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПА̀ЧКА, зват. глупа̀чко и глупа̀чке. ж. 1. Жена с ограничени умствени способности; глупава жена. Попът опита почвата с още няколко въпросчета, намръщи се, като разбра, че тя е хубава, но е глупачка и нищо повече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 286.

2. Жена, която проявява недосетливост, несъобразителност. — Че защо ще ги откарат и накъде? — троснато, сърдито му отвърнах, като се преструвах на глупачка, която не разбира нищо. А току-така стои и си приказва на халос. П. Михайлов, МП, 11. // Жена, която проявява наивност, доверчивост в отношенията си към другите. И тя, глупачката, вярва и започва: ще поправя дома и овчата сая, ще стегна оградата. Й. Йовков, АМГ, 111. — Ако пожелаеш, можеш да притежаваш целия апартамент.. — Приеми! Приеми! Ти ще бъдеш най-голямата глупачка, ако не приемеш това честно предложение. Д. Кисьов, Щ, 183-184.

Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към жена. — Тя ни е издала!.. — произнесе червенокосата жена.. — Казвай, глупачке!... Какво е издала? Д. Димов, Т, 158. Вида: Другаде ще са, заровил ги е някъде. Рали: Глупачка! Че да си гледала, да си пазила. Й. Йовков, Б, 24.