ГЛУПАШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПА̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до глупак или е свойствен, присъщ на глупак; глупешки. Сигурно съм изглеждал много смешен, защото тя се поизчерви и смутолеви нещо, за да пресече глупашкия ми възторг. К. Калчев, ДНГ, 24. Ирман изгледа плоскотилата глава на Костанди и се усмихна на изпъчения му вид, на израза, в който се четеше глупашко самодоволство. П. Славински, ПЗ, 284. Пуст останал свят — управа, / плач, одумки — хляб не дава; / цар заял те! — род глупашки, / стягай дрипи сиромашки. Ц. Церковски, Съч. II, 79.

ГЛУПА̀ШКИ нареч. Като глупак; глупешки, глупаво. Погледът му беше някак особен, навярно усещаше какво става в душата ми. Кой знае защо, седнах край него и съвсем глупашки запитах: — Дядо Щиляне, спомняш ли си момчето? П. Вежинов, ЗНН, 158-159. Сатирикът беше се измамил ако не... глупашки, то твърде глупаво-наивно,.., че ще може да поучи чрез писмото си тия човекоподобни литературни критици на ум. Т. Генов, ДОД, 97-98.