ГЛУПЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПЀШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до глупец или е свойствен, присъщ на глупец; глупашки. Наизлезли бяха и турците — другари на бея, и гледаха с глупешка почуда тая размирна, тревожна сюрия от жени. Д. Талев, И, 426. Ще делим ний хорски укори, / ще търпим и присмех глупешки. Хр. Ботев, Съч., 1929, 10. Да, зех да мисля вече, че принципи човешки, / не са ос‑

вен досадни измислици глупешки. Ив. Вазов, Съч. I, 60.

ГЛУПЀШКИ нареч. Като глупец; глупашки, глупаво. Тоя непознат пътник, комуто така глупешки издаде тайната си, не напразно отмина напред!... Ив. Вазов, ЗП, 35. Месечината се издигна, потърколи се по неравната линия на насрещния баир и като окъснял, дългоочакван гост погледна земята с глупешки усмихнатото си лице. Ем. Станев, К, 19. Когато работата дойде до последня крайност, тогаз чак викат доктора. Тогаз болестта е прекарала една върволица от промени поради действието на лекарствата, употребявани толкоз глупешки. Ч, 1875, бр. 6, 288.