ГЛУПОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПОВА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е малко глупав; възглупав. Простодушният, наивен и глуповат цветар можеше да говори всичко, без никой да обърне внимание на думите му. Й. Йовков, ПР, 14. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на хаджи Смиона..; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Танчо беше висок и сух колибарин, с глуповато лице, със сини, сълзливи очички. Ем. Станев, К, 32. Нямаше вече кой да се обърне към него, към страшилището на тракийската земя, с весела или глуповата дума, с анадолска приказка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 364. От скъсания джоб на куртката ми беше изпаднала книга — глуповато четиво от швейцарски автор. ВН, 1960, бр. 2659, 4.