ГЛУ̀ПЧО

ГЛУ̀ПЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Умал. от глупак (обикн. при обръщение за изразяване на пренебрежително или снизходително гальовно отношение). — Ще разорем синорите, та и моите нивици да станат по-големи — рече спокойно Беднотията,.. Чибура скочи. Люлееше се като маларичен. — Ти ли ще направиш това бе, копук? Ти ли бе, глупчо? Г. Караславов, Избр. съч. II, 391. Ханджията му каза с променен глас:.. — А бе, глупчо, кой ще те прибере тука, в града, каква работа можеш да захванеш — тъй ще пукнеш от глад. Д. Талев, ЖС, 30-31. — Нищо не ми е казвала, нищо ѝ няма... по-здрава е от мене! — упорствуваше Найден зачуден,.. Жената се изсмя: — Бре глупчо, не виждаш ли, че баща ще ставаш! Г. Райчев, ЗК, 108-109. В залисията си мама изглежда беше забравила, че се крия в килера. Тя натисна дръжката да отвори вратата. — Ох, този глупчо още се крие! — рече тя. П. Славински, МСК, 56. Валя се скара на момчетата: — А вие, глупчовци, защо се биете? Стойте мирно! П. Славински, ПЩ, 482.

Списък на думите по буква