ГЛУТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛУ̀ТНИЦА ж. Събир. 1. Група вълци, които през зимата скитат и нападат заедно. Сега вече, настървена и дръзка,.., тя [вълчицата] нападаше и тукашния добитък, правеше често такива големи пакости, че можеше да се помисли, че вълците са цяла глутница. Й. Йовков, АМГ, 81. По посока на заледения Дунав не се виждаше нищо, но през тежката и непроницаема мъгла се носеше страшен вой на прииждаща глутница. Ст. Марков, ДБ, 35. — Уха, та той [вълкът] не бил сам! Гледайте, гледайте... Та това било цяла глутница!.. — Един, два,.., шест .. десет... А този там е водачът! Ив. Мартинов, ПМ, 19. Гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им светят в нощната тъмнота. Ив. Вазов, Съч. VI, 107. // Разш. Голяма група хищни животни (обикн. от рода на кучетата), които се движат заедно. А други двайсет-трийсет кучета,.. — цяла глутница, след като ги нахранваха вечер с мамулено или просено тесто, изпъждаха ги навън, затваряха портите и ги оставяха да обикалят и да лаят цяла нощ вън от оградата. Й. Йовков, ЧКГ, 75. Гората чернееше в непрогледен мрак. Там, в сянката, лаят на двете глутници кучета се събра и се превърна във въртоп от ревове, ръмжене и квичене. А. Дончев, ВР, 139. Дали бе избухнал пожар в гората? Ето, профучаха безредно антилопи, елени, диви свине, глутница чакали. П. Бобев, К, 10.
2. Прен. Голяма група хора, събрани заедно, обединени от обща цел, обикн. да преследват и унищожат някого. Виждаше своя син непрестанно, и в сънищата си също, в най-големи опасности,.., преследван от турски глутници по планинските пустини. Д. Талев, ГЧ, 439. Тълпи въоръжени до зъби еничери налетяха през брода и на глутници се втурнаха по българските къщи. Д. Рачев, СС, 199. Плиска ги [войниците] дъжд, брулиха ги бури и снежни веялици,.. все този гръм, все тези ужаси и глутници обезумели мъже, които се настигаха, избиваха се един други и мряха с проклятие на уста. Г. Райчев, Избр. съч. II, 42. Свободата на народа и неговите права̀ безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци. Т. Влайков, Съч. III, 57.