ГЛУХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛУХ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който не притежава способността да чува, който е лишен от слух. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. III, 170. "Станке ле, клето сираче, / млого си, Станке, честита, / че момчето йе богато, / ала йе глухо и нямо." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 65. // Разг. Който е загубил отчасти слуха си, който не дочува. — Какво каеш, Дъбак? — запитваше високо глухият дядо Корчан. Елин Пелин, Съч. I, 166-167. Той не говореше, а викаше, като че беше глух. Й. Йовков, ЧКГ, 171. За глухите баби два пъти камбана (клепало) не бие. Погов. Прави се на глух.
2. Прен. С предл. за, към, на. Който е безчувствен, неотзивчив или безразличен към нещо. И той се измъкна пак от хана, глух за виковете на продавачите, равнодушен към това движение, което друг път така го увличаше и забавляваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Нови разследвания той не прави и остана глух и непреклонен на всички подучвания от страна на кмета. Й. Йовков, Ж, 1945, 245. Народ, който глух на песни остава, / глуха вечно за него е и слава. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.
3. За звук, глас, шум и под. — който не се чува ясно, отчетливо; сподавен, тъп. Глухи ридания и хълцания изпълниха тишината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. — Ранен съм! — отвърна с глух, отслабнал глас войникът. П. Вежинов, НС, 62. Откъм дъното на двора се дочуваше глухо ръмжене на куче, подрънкваше там и синджир. Д. Талев, И, 443-444. Тъмни летни облаци играеха по небето, нейде далеч се носеше глух гръм. Елин Пелин, Съч. III, 143. Цялата къща глъхнеше в тишината, само отвън, отдалече долиташе някакъв глух шум. Г. Райчев, ЗК, 32. Зад кръчмата е стаичка — палатът на Митра. Тук се счу едно глухо изгърмяване на пушка. Ил. Блъсков, КУ, 62.
4. Прен. Който не е изразен открито, явно; смътен, сподавен. Станка виждаше, че с всеки нов ден и някаква глуха вражда расте и крепне между двамата братя. Г. Караславов, ОХ I, 19. В сърцето ѝ се надигаше .. глух, неясен гняв. Д. Талев, ПК, 9. Той говореше сериозно и спокойно, но под това спокойствие се криеше и едно глухо раздразнение. Т. Влайков, РП I, 149. В тоя миг той изпитваше към своя предшественик глуха тъмна неприязън. П. Вежинов, ВР, 166. От време на време глуха тревога сепваше като тръпка съзнанието ми. К. Констнатинов, ППГ, 327. Глуха омраза. Глухо негодувание.
5. За местност, улица и др. — в който няма шум, движение; неоживен, безлюден, тих, пуст. Тази ранна утрин той вървеше сам
низ глухите улици на градеца. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха. Елин Пелин, Съч. I, 152. Те [вълчиците] си търсят бърлога в глухи и диви местности, където рядко стъпва човешки крак. Ем. Станев, ЯГ, 73. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище, / на мойто детство люлка вече глуха! Ив. Вазов, Съч. II, 49. В голямата Пендева къща сякаш нямаше живи хора, толкова безлюдна и глуха се стори на Добра. К. Петканов, Х, 104. // През който не се чува никакъв шум; напълно тих. Под немите небеса лежеше тежка глуха нощ. Г. Райчев, Избр. съч. II, 52. През глухите зимни вечери,.., ние отивахме отсреща, в голямата одая на хазаите. К. Константинов, ПНП, 41. В тоя глух час не спят само рибарите, които скоро ще потеглят със своите черни лодки. П. Вежинов, ДБ, 91. Екнат стъпките ми отчетливо / в глухата среднощна тишина. Н. Ракитин, Ст II, 100.
6. Прен. За селище — който е отдалечен от оживено населено място и няма развит стопански и културен живот; затънтен, забутан. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат. Ив. Вазов, Съч. I, 171. — Виждам, Ванка, че глухата провинция не е изгасила литературните ти интереси. П. Незнакомов, БЧ, 93. А. А. има намерение да посети нашите глухи места. МС, 1883, кн. 4, 11. Глухо градче.
7. Като същ. Човек, който е лишен от слух или който недочува. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Погов., Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 78. За глухия камбана два пъти не бие. Погов. На глух да свириш, пиян да черпиш, мъртав да кадиш — сѐ едно хваща. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 281. Глух от гайда не отбира. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 98.
◊ Глуха кокошка. Диал. Женски глухар. Глуха линия. Желез. Странична железопътна линия при гара, където обикн. стоят неизползвани вагони. Тя .. чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Глух вторник. Диал. Вторникът в първата седмица на великденските пости, празнуван, за да не се оглушее.
? В глуха линия съм (намирам се, стоя, оставам). Разг. Изолиран съм и не ми се дава възможност да напредвам служебно или обществено. До вчера беше в глуха линия, не му възлагаха и никакви задачи, но сега положението се промени. Глуха доба. Диал. Времето от полунощ до първи петли. Всяка година по това време, посред нощ, в глуха доба, на брега на езерото се чуват звуците на кавал. Това бил Манчо, зовещ стадото си. Н. Попфилипов, РЛ, 54. Девета (десета, трета) глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Той отново е завлечен за десетилетия в десета глуха. 24 часа, 1998, бр. 54, 23. Местни хора предричаха фиаското на Бисеров още преди месец-два, когато негови хора започнаха да се озовават в девета глуха. 24 часа, 2000, бр. 293, 10. Като дойде време да вземе властта, той натири кинжалите в трета глуха. 24 часа, 2000, бр. 333, 9. Държа (оставям) в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да напредва служебно или обществено. Горкия, все в глуха линия го държаха. Добре, че се отвори война, та и той да стане генерал. Д. Кисьов, Щ, 109. И глухият цар го е чул. Разг. Ирон. Употребява се за нещо, което е известно на всички, за което знаят всички. — Бунтовник е. — Не, шпионин! — каза калугерицата натъртено. Стефчов я изгледа смаян. — И глухият цар го е чул, само ти не знаеш. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 65. Удрям го на глухо. Разг. Правя се, че не чувам, правя се на глух, оглушал.