ГЛУХОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУХОВА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човек — който не чува добре; възглух. През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховатият магер. Елин Пелин, Съч. IV, 57-58. — А за какво си учил? — опъна веднъж врат глуховатият дядо Георги Сапунджията. — Математика. — Владика ли? — недоразбра дядо Георги. Г. Караславов, С, 146.

2. За звук, глас, шум и под. — който е малко сподавен, тъп; приглушен, възглух. Оттогава Ленко съвсем го възненавидя, боеше се от него и трепереше от дрезгавия му глуховат глас. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. Минавайки край острова с фара, мауната излезе на открито море. Тук глуховатият трясък на мотора като че отслабна, а малката гребна лодка, привързана зад кърмата, започна да подскача по вълните. Ем. Манов, БГ, 69.