ГЛУХОТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛУХОТА̀, мн. няма, ж. 1. Пълно или частично отсъствие на способност да се чува; отсъствие на слух. Баба Яна Калмучката.., запазваше това спокойствие, което идеше преди всичко от възрастта и глухотата ѝ. Й. Йовков, СЛ, 151-152. С тази добра боянчанка ни разделя не само каменистото пътче, но и нейната глухота, така че моите опити да завържа познанство засега търпят неуспех. Ем. Манов, ПС, 12. На своя интимен приятел той тъй пишеше: "Напоследък моята глухота се усили. Но аз не мога да обадя на хората, че ставам глух. Във всяка друга професия това е възможно. В моята — това не е възможно." Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 252, 2.
2. Прен. Безчувственост, безразличие към нещо. — Защо тая дипломация, след като са гаври дълго време със съдбата на българския войник и го докара до просешка тояга, прояви невъобразима глухота и слепота към високо крещящите нужди на момента. Ал. Стамболийски, ДС, 48.
3. Ненарушавана от никакъв звук тишина; пълна тишина, безмълвие, глухотия. Из широкото, разлюляно като златно море поле не се носеше звънкият отглас нито на една жетварска песен.. Навред тъга и глухота, като че черна чума върлуваше. Елин Пелин, Съч. I, 74. Неговият вик заглъхна в глухотата на зимната нощ, дори ехото не му отговори. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Сепна ни тропот на кола. Всред пладнешката мараня и глухота този ненадеен шум ни прогонва на улицата. СбЦГМГ, 336. По едно време някъде по пътя през корията изтрополи кола, сетне се чу отдалечена хоратня на воловарчета, откъм могилката залая куче. И пак всичко потъна в глухота и мир. Г. Караславов, ОХ IV, 522. Внимателно, с последна сила / пристъпям аз; и в тая тъмнота / не ще се спъна; — в тая глухота / не ще въздъхна. П. К. Яворов, Съч. I, 97-98.
4. Пълно отсъствие на движение, на живот; пустота, мъртвило, глухотия. Краличът не беше суеверен, но това пусто здание с мъртвешката си глухота и гробовна тишина вдъхваше неволен трепет. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 29. Тъй като след смъртта на Стойка и изпъждането на Севда Юрталана постоянно тичаше нагоре-надолу, сега той за пръв път усети глухотата и празнотата на своя дом. Г. Караславов, С, 229. Наоколо — глухота и тишина, пуста лунна уличка... снежен двор. К. Константинов, П, 79. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя, но не помнеше къде точно беше то.. Погледът му срещаше все същата изоставеност и глухота и диреше отмора в гълъбовата верига на Балкана. Ем. Станев, ИК I и II, 163.