ГЛУХОТЀВИЦА

ГЛУХОТЀВИЦА, мн. няма, ж. Индив. Глухота (в 3 знач.). — Пукна ли, час и половина не могат да се свестят баирчините; отлайват си една на друга и бучат, бучат и си отлайват, та се дъни планината! А сега? Глухотевица! Няма с какво нито тъмнината да разкастриш, нито да си направиш кефа! Н. Хайтов, ШГ, 224.

Списък на думите по буква