ГЛЪБИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪБИНА̀ ж. Остар., сега поет. 1. Дълбочина, дълбина. В позлатения хоризонт на запад се спускаше огненият кървавочервен диск на слънцето и морето го поглъщаше в своите глъбини с нежна, гордо затаена страст... Стр. Кринчев, СбЗР, 392. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сенки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Дор слизах в тия темни глъбини, / пред мен човек се яви, кой отдавна / свършил е на земята своите дни. К. Величков, Ад (превод), 6. Неусетно в тайните глъбини на неговата душа крадешком се промъкна и едно непривично за него чувство на завист. Т. Влайков, Съч. III, 37. Наредени около масата на малката сцена, участниците в новата пиеса внимателно слушат Яворовия грижливо приготвен разбор, възхитени от неговата необикновена глъбина. М. Кремен, РЯ, 144. Тя [скръбта за родината] е широка и силна, тя дава на девствената народна душа тая глъбина и творческа мощ, из която се раждат най-хубавите песни, най-хубавите легенди. Й. Йовков, Разк. III, 74.
2. Само мн. Голяма отдалеченост по време от настоящето към миналото. И все пак нищо по-велико, по-значително няма от присъствието на тия сиви фигури, които още прекосват някъде улиците и чиито подковани стъпки мярно и твърдо кънтят, звучат и се отекват сякаш далеч в глъбините на времето. Й. Йовков, Разк. III, 201-202. Тогава мислите за другия изчезнал мир, върху развалините на който папството е въздигнало своята власт, и тия две неща ви се вестяват в далечните глъбини на историята като две разрушени грамади, рухнали една над друга. К. Величков, ПССъч. III, 13. Ярко слънце и напечена от неговите жарки лъчи земя;.. — така изглежда от пръв поглед Тунис, най-малката страна от арабския Магреб. Но малката територия се компенсира от голямата история, която тъне в глъбините на хилядолетията. П. Цолов, Т, 3.
3. Рядко. Вдлъбнатина. Вощеницата гореше кротко със сълзливо пращене в глъбината на малък пезул, издълбан в стената. Зад свещта имаше груб самоделен кръст от две превързани пръчки. Ст. Загорчинов, ДП, 50.
◊ До глъбините на душата си. Остар. Книж. Извънредно дълбоко, силно; до дъното на душата. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. От глъбините на сърцето си. Книж. Обикн. при пожелание — най-искрено, от все сърце. — Вашите съграждани Ви поздравляват от глъбините на сърцето си с новия висок пост, който заехте, като министър на България. Ст. Л. Костов, Г, 80.