ГЛЪБОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЪБО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Дълбок. — Хей, воденичарьо! — завика пак Твърдко — кажи що държи земята?.. — Вода глъбока — отвърна той в скоропоговорка. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Беше ме посетила пустата бедност, чахотлива и люта как оса, с коси разплетени, с лице смугло-бледно, с очи горящи в глъбоки впадини. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 363. — На драго сърце,.., ще ви разкажа за всичко, чтото мя попитате, зачтото и аз в замяна чакам голяма полза от длъгий ви опит и от глъбоките ви познания. Лет., 1871, 147. В глъбока тъга или радост / от жалости или от младост / попя ще някоя от вас / от тия песни с милий глас. Й. Груев, Г, 3.