ГЛЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; глъ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. глъ̀тнат, св., прех. Гълтам наведнъж, еднократно. Коларят .. Отива до тезгяха, глътва двойна ракия,.., шибва с камшик одървенелите си чизми и казва: — Готово, даскале! К. Константинов, ПЗ, 8. Забрави той лъжицата и паницата, помъчи се да глътне къшея си, що бе отнапред сдъвкал, но той се опря там някъде в гърлото му и не искаше да мине. Ц. Церковски, Съч. III, 241. Виждаше им се скъпичко, но пък всеки искаше по-бързо да овършее,.. Накрая решиха да опитат и с американската батоза, щом като за един ден ще глътне всичките снопи. Й. Радичков, СР, 102. — С една дума, зле е . Целият му организъм е крайно изтощен.. То аслъ̀ бедните, докато се сетят, и болестта ги глътва. П. Михайлов, МП, 78. Голям залък глътни, голяма дума не казвай. Послов. Телефонът е повреден. Глътна ми стотинките. △ Той глътна книгата за една нощ. △ Трябваше да глътна и тази обида. △ Ремонтът на къщата глътна много пари. △ Мощната кола глътна разстоянието само за два часа. глътвам се, глътна се страд.
◊ Глътвам / глътна въдицата. Разг. 1. Влюбвам се силно в някого. Всички знаеха, че той е влюбен в нея. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: "Даскале, ти си глътнал въдицата". Елин Пелин, Съч. I, 137. 2. Поддавам се на измама, оставям се да бъда излъган, измамен, заблуден. О, бедний Иванчо!..; ти са тъй зле опримчи, щото надали ще можеш са изпримчи: зле са ти налепи; глътна вече въдицата. Ил. Блъсков, ПБ II, 68-69. Глътвам / глътна <чист> въздух. Поемам чист въздух навън, на открито, освежавам се като дишам чист въздух. Влад и аз слязохме [от камиона] да глътнем въздух. Бл. Димитрова, ПКС, 274. Тя бързаше не толкова да се измъкне от тоя думан и да глътне чист въздух, колкото да стигне по-бързо у дома си. Г. Караславов, ОХ II, 607. Глътвам / глътна горчивия хап; глътвам / глътна хапа. Разг. Съгласявам се, скланям за нещо, приемам нещо (обикн. неприятно). Глътвам <си> / глътна <си> думите. Разг. Премълчавам нещо, съзнателно не казвам нещо. Глътвам <си> / глътна <си> езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам се, слисвам се, смайвам се. Ако да не бяхме двама, оня щеше ли да си глътне езика?.. От тебе се е уплашил, тъй ли? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. — И таман се качваме по стъпалата, срещу нас изскочи една добруджанка. Езика си глътнах. Висока, хубава и сърдита — огън. Н. Каралиева, Н, 126. Станете и подкрепете Пешката... Нима ще го оставите сега сам да се пече на жаравата?.. Не, никой не мърда! Всички си глътнаха езиците. Сп. Йовчев, ШД, 14. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред някого. След десетина дни пак ще те навестим. Нали, Богдане? Ако някой те пита за нас — глътни си езика! К. Петканов, Х, 118. Като че <ли> (сякаш) съм глътнал бастун. Разг. Неестествено изправен. Офицеринът, обтегнат, като че ли е глътнал бастун, издаваше някакви звукове и всички солдати, като един, стройно се движеха и въртяха пушките си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 51.