ГЛЪТЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЪ̀ТЧИЦА ж. Умал. от глътка (в 1, 2 и 4 знач.); малка глътка. След малко тя [враната] донесе в човката си една орехова черупка, пълна с вода. Ян Бибиян бързо изпи тая малка глътчица и жаждата му мина веднага. Елин Пелин, ЯБ, 87. — Пие ми се вода... Мамо, водица ми се пие. Дай ми глътчица да си глътна... К. Петканов, МЗК, 101. Сънувам водопад: спуща се от висок праг, стоя под него като мъченик. Искам да уловя глътчица поне,.., но вода в устата ми не попада. Сл. Македонски, ЕЗС, 18. Докато чакаше да му поднесат кафето и докато го сърбаше на дребни глътчици, в заведението влязоха още много хора. Г. Караславов, ОХ III, 370.