ГЛЪХНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪ̀ХНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., непрех. 1. За звук, мелодия, глас, шум и под. — постепенно намалявам силата си, ставам по-тих, преставам да се чувам ясно; затихвам, замирам, заглъхвам. А песента се ширеше,.. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше. Елин Пелин, Съч. I, 162. Само музиката гърмеше отпред, звуците се сипеха като ридание и ту глъхнеха от вятъра, ту се засилваха... Н. Кирилов, ПД, 102. Хората търсеха по двора, по бараките, по запустелия обор. Гласовете им ту глъхнеха, ту се извисяваха. М. Грубешлиева, ГР, 177. В далечината се чуеше цвилене на жребец, ала и то трепетливо се късаше и глъхнеше в предвечерната тишина. Ст. Дичев, ЗС II, 9.
2. За селища, улици, сгради и под. — намирам се в пълна тишина и покой, без всякакви признаци за живот. Навън валеше ситен сняг. Затрупаното село глъхнеше сънено под топлата снежна покривка. А. Каралийчев, ПС III, 7. Беше още в първите часове на нощта, но тия по-странични улици глъхнеха безлюдни в студената, враждебна тъмнина на ноемврийската нощ. Д. Талев, ГЧ, 89. Вратите затворени, кулите пусти. Ни рог, ни звън. А само преди два дни и крепостта, и цялата околност ехтяха от волна глъчка.. Сега болярският дом глъхнеше зад залостените врати. М. Смилова, ДСВ, 91-92. Той излезе от кръчмата и пое към реката.. Тук по това време не се мяркаше жива душа. Отстрани глъхнеха изоставените вече овощни и зеленчукови градини. Г. Караславов, ОХ I, 122. Напечено от слънцето, полето глъхнеше в мараня, безлюдно и пусто. Ст. Марков, ДБ, 124. Глъхнали са в сън поля безбрежни, / само будно още бди селото. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99.
3. За нива, градина, гора и др. — обраствам с много бурени, плевели. Широкият двор глъхнеше в трева и бурен. Й. Йовков, Ж, 1945, 161. Нивите ѝ — и колкото бяха — не смогваше да ги прехвърля. Едни даваше на изполица, други глъхнеха в едри буреняци, а трети едва-едва пречопляше. Ил. Волен, ДД, 50.
4. Прен. Не се развивам, загивам духовно, като личност, поради лошите условия и неблагоприятната среда, в които живея. Вяра в безсилие. Ах, аз тука глъхна, умирам, чезна като орел с подстригани криле. Ив. Кирилов, Ж, 41. Без бибилиотека учителят глъхне, защото се прекъсва нишката на образованието му, щом излезе от училището. Н. Бончев, Съч. I, 87. Из отечеството ни, както и вън от него глъхнат или без всякаква полза за народното ни просвещение прекарват времето си доста учени българе. ПСп, 1876, кн. 11-12, 228.