ГЛЪХНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪХНЀЯ
ГЛЪХНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Индив. Постепенно глъхна, заглъхвам. В глухата зловеща тишина / глъхнее техний вик — стена го о стена / отблъсне, през дувар отметне го по двори / и тамо спотаи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 134.