ГЛЪЧНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪЧНЯ̀
ГЛЪЧНЯ̀ж. Остар. Глъчка (във 2 знач.). Тя им благодареше с един сладък начин и за най-малките услуги, които те правеха задоволно; и когато трябваше да ги накара пак да я послушат, тя го правеше без глъчня. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 168.